натечете

Речник на българския език

1. натечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

натечете е производна форма на натека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. натечете — повелително наклонение, мн. ч.

натечете е производна форма на натека (повелително наклонение, мн. ч.).