натечало

Речник на българския език

1. натечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натечало е производна форма на натека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натечало е производна форма на натека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).