натежнели

Речник на българския език

1. натежнели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

натежнели е производна форма на натежнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натежнели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

натежнели е производна форма на натежнея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).