натежнеел

Речник на българския език

1. натежнеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натежнеел е производна форма на натежнея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натежнеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

натежнеел е производна форма на натежнея (мин. деят. несв. прич. м. р.).