натежавало

Речник на българския език

1. натежавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натежавало е производна форма на натежавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натежавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натежавало е производна форма на натежавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. натежавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

натежавало е производна форма на натежавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. натежавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натежавало е производна форма на натежавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).