натежавал

Речник на българския език

1. натежавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натежавал е производна форма на натежавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натежавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натежавал е производна форма на натежавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. натежавал — мин. деят. св. прич. м. р.

натежавал е производна форма на натежавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. натежавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

натежавал е производна форма на натежавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).