натегнало е

Речник на българския език

1. натегнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натегнало е е производна форма на натегна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натегнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натегнало е е производна форма на натегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).