натеглило

Речник на българския език

1. натеглило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натеглило е производна форма на натегля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натеглило — мин. деят. св. прич. ср. р.

натеглило е производна форма на натегля (мин. деят. св. прич. ср. р.).