натегвало

Речник на българския език

1. натегвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натегвало е производна форма на натегвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натегвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натегвало е производна форма на натегвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. натегвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

натегвало е производна форма на натегвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. натегвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натегвало е производна форма на натегвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).