натегвала

Речник на българския език

1. натегвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

натегвала е производна форма на натегвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. натегвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

натегвала е производна форма на натегвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. натегвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

натегвала е производна форма на натегвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. натегвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

натегвала е производна форма на натегвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).