натворил съм

Речник на българския език

1. натворил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

натворил съм е производна форма на натворя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. натворил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

натворил съм е производна форма на натворя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).