натворил е

Речник на българския език

1. натворил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натворил е е производна форма на натворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натворил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натворил е е производна форма на натворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).