натворило

Речник на българския език

1. натворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натворило е производна форма на натворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

натворило е производна форма на натворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).