натворило
1.
натворило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
натворило
е производна форма
на натворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
натворило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
натворило
е производна форма
на натворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).