натворила е

Речник на българския език

1. натворила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

натворила е е производна форма на натворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. натворила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

натворила е е производна форма на натворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).