натворила

Речник на българския език

1. натворила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

натворила е производна форма на натворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. натворила — мин. деят. св. прич. ж. р.

натворила е производна форма на натворя (мин. деят. св. прич. ж. р.).