натворил

Речник на българския език

1. натворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натворил е производна форма на натворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натворил — мин. деят. св. прич. м. р.

натворил е производна форма на натворя (мин. деят. св. прич. м. р.).