натвори

Речник на българския език

1. натвори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

натвори е производна форма на натворя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. натвори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

натвори е производна форма на натворя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. натвори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

натвори е производна форма на натворя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. натвори — повелително наклонение, ед. ч.

натвори е производна форма на натворя (повелително наклонение, ед. ч.).