натаралежили

Речник на българския език

1. натаралежили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

натаралежили е производна форма на натаралежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натаралежили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

натаралежили е производна форма на натаралежа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).