натаралежила

Речник на българския език

1. натаралежила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

натаралежила е производна форма на натаралежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. натаралежила — мин. деят. св. прич. ж. р.

натаралежила е производна форма на натаралежа (мин. деят. св. прич. ж. р.).