натаралежвало

Речник на българския език

1. натаралежвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натаралежвало е производна форма на натаралежвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натаралежвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натаралежвало е производна форма на натаралежвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. натаралежвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

натаралежвало е производна форма на натаралежвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. натаралежвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натаралежвало е производна форма на натаралежвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).