натаралежвал

Речник на българския език

1. натаралежвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натаралежвал е производна форма на натаралежвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натаралежвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натаралежвал е производна форма на натаралежвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. натаралежвал — мин. деят. св. прич. м. р.

натаралежвал е производна форма на натаралежвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. натаралежвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

натаралежвал е производна форма на натаралежвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).