натаманил

Речник на българския език

1. натаманил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натаманил е производна форма на натаманя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натаманил — мин. деят. св. прич. м. р.

натаманил е производна форма на натаманя (мин. деят. св. прич. м. р.).