насърчило е

Речник на българския език

1. насърчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насърчило е е производна форма на насърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насърчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насърчило е е производна форма на насърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).