насърчило

Речник на българския език

1. насърчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насърчило е производна форма на насърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насърчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

насърчило е производна форма на насърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).