насърчил

Речник на българския език

1. насърчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насърчил е производна форма на насърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насърчил — мин. деят. св. прич. м. р.

насърчил е производна форма на насърча (мин. деят. св. прич. м. р.).