насърчало

Речник на българския език

1. насърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насърчало е производна форма на насърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

насърчало е производна форма на насърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).