насърчали

Речник на българския език

1. насърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

насърчали е производна форма на насърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. насърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

насърчали е производна форма на насърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).