насърчал

Речник на българския език

1. насърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насърчал е производна форма на насърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

насърчал е производна форма на насърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).