насъбирало

Речник на българския език

1. насъбирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насъбирало е производна форма на насъбирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насъбирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насъбирало е производна форма на насъбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. насъбирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

насъбирало е производна форма на насъбирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. насъбирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

насъбирало е производна форма на насъбирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).