насъберял

Речник на българския език

1. насъберял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насъберял е производна форма на насъбера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насъберял — мин. деят. несв. прич. м. р.

насъберял е производна форма на насъбера (мин. деят. несв. прич. м. р.).