насучете

Речник на българския език

1. насучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

насучете е производна форма на насуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. насучете — повелително наклонение, мн. ч.

насучете е производна форма на насуча (повелително наклонение, мн. ч.).