насучел

Речник на българския език

1. насучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насучел е производна форма на насуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

насучел е производна форма на насуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).