настържело

Речник на българския език

1. настържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настържело е производна форма на настържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

настържело е производна форма на настържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).