настържели

Речник на българския език

1. настържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

настържели е производна форма на настържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. настържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

настържели е производна форма на настържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).