настържел

Речник на българския език

1. настържел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настържел е производна форма на настържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настържел — мин. деят. несв. прич. м. р.

настържел е производна форма на настържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).