настъргвало

Речник на българския език

1. настъргвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настъргвало е производна форма на настъргвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настъргвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настъргвало е производна форма на настъргвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. настъргвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

настъргвало е производна форма на настъргвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. настъргвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

настъргвало е производна форма на настъргвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).