настъргало

Речник на българския език

1. настъргало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настъргало е производна форма на настържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настъргало — мин. деят. св. прич. ср. р.

настъргало е производна форма на настържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).