настървявал съм

Речник на българския език

1. настървявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

настървявал съм е производна форма на настървявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. настървявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

настървявал съм е производна форма на настървявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. настървявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

настървявал съм е производна форма на настървявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).