настървявал си

Речник на българския език

1. настървявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

настървявал си е производна форма на настървявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. настървявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

настървявал си е производна форма на настървявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. настървявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

настървявал си е производна форма на настървявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).