настървявало

Речник на българския език

1. настървявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настървявало е производна форма на настървявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настървявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настървявало е производна форма на настървявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. настървявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

настървявало е производна форма на настървявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. настървявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

настървявало е производна форма на настървявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).