настъпяло

Речник на българския език

1. настъпяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настъпяло е производна форма на настъпям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настъпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настъпяло е производна форма на настъпям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. настъпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

настъпяло е производна форма на настъпям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. настъпяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

настъпяло е производна форма на настъпям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).