настъпил

Речник на българския език

1. настъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настъпил е производна форма на настъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

настъпил е производна форма на настъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).