настъпело

Речник на българския език

1. настъпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настъпело е производна форма на настъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настъпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

настъпело е производна форма на настъпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).