настъпвал е

Речник на българския език

1. настъпвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настъпвал е е производна форма на настъпвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настъпвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настъпвал е е производна форма на настъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. настъпвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настъпвал е е производна форма на настъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).