настъпвали

Речник на българския език

1. настъпвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

настъпвали е производна форма на настъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. настъпвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

настъпвали е производна форма на настъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. настъпвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

настъпвали е производна форма на настъпвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. настъпвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

настъпвали е производна форма на настъпвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).