настъпвала

Речник на българския език

1. настъпвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

настъпвала е производна форма на настъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. настъпвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

настъпвала е производна форма на настъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. настъпвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

настъпвала е производна форма на настъпвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. настъпвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

настъпвала е производна форма на настъпвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).