настудувал

Речник на българския език

1. настудувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настудувал е производна форма на настудувам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настудувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настудувал е производна форма на настудувам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. настудувал — мин. деят. св. прич. м. р.

настудувал е производна форма на настудувам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. настудувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

настудувал е производна форма на настудувам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).