настрижели

Речник на българския език

1. настрижели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

настрижели е производна форма на настрижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. настрижели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

настрижели е производна форма на настрижа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).