настрижел

Речник на българския език

1. настрижел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настрижел е производна форма на настрижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настрижел — мин. деят. несв. прич. м. р.

настрижел е производна форма на настрижа (мин. деят. несв. прич. м. р.).