настояли

Речник на българския език

1. настояли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

настояли е производна форма на настоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. настояли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

настояли е производна форма на настоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. настояли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

настояли е производна форма на настоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. настояли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

настояли е производна форма на настоя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).